Ригор Барадулин

превод: Найден Вълчев

Градините са племената
на хлорофиловия свят,
ала живеят на земята
под вечен страх за своя цвят.

Грози ги мраз през януари,
страши ги юли с адски пек
и те над корени прастари
държат корони все нащрек.

И все с очакване се вглеждат
към синьослънчевия свод,
дорде почувстват,
                    че се свеждат
под тежестта на своя плод.

Гризат ги зайци.
                   Черни брадви
сред тях понякога ечат.
Но дойде май.
                  И ги зарадват.
И те отново нацъфтят…