Витория Колона

превод: Драгомир Петров

***

Любов, ти знаеш, не избягаха нозете
от нежния затвор и не освободих
от сладкия ярем врата си; нито бих
отнела на духа си влюбен даровете.

Предишната ми вяра времето не смете,
че възелът е стегнат, както аз го свих,
и въпреки горчилката, която пих,
причината висока в мене все тъй свети.

Видя срещу гръдта ми вярна и гореща
оръжието ти какво можа да стори -
пред него казват е безсилна и смъртта.

Сега те моля: разхлаби с десница веща
затегнатия възел: няма да се бори
сърцето - късно е да дири свободата.