Витория Колона, маркиза де Пескара (Vittoria Colonna; 1492, Кастело Марино, до Рим - 25.02.1547, Рим) е италианска поетеса. Дъщеря на Фабрицио Колона, велик конетабъл на Кралство Неапол, и Ана де Монтефелтро. Израства на остров Иския. Съпруга (1509 - ноември 1525) на Фернандо де Авалос, маркиз на Пескара до смъртта му. Бракът е бездетен. Остава вдовица на 35 г. После живее на остров Иския и Рим. Занимава се с благотворителност. Основава манастир на капуцините (1337) във Ферара. От 1539 г. живее в Рим, сприятелява се с Микеланджело Буонароти, който й посвещава сонети и я рисува. След бунта на брат й Асканио (1500 -1557) срещу папа Павел III, от 1541 г. до 1544 г. пребивава в Орвието и Витербо. Връща се в Рим (1544), става монахиня в манастира на бенедектинките „Санта Ана” в Рим. През 1546 г. се премества в двореца на братовчедка си Джулия Колона, където умира на 15.02. 1547 г. в присъствието на Микеланджело на 57-годишна възраст. Отличавала се с безупречно целомъдрие и благочестие, най-известната поетеса на епохата. Повечето й стихове са посветени на духовната тематика, любовта към Бога. Обезсмъртяват я стиховете, написани след смъртта на съпруга й - сонетите от зрелите й години. За пръв път стиховете й са публикувани през 1538 г. - изданието включва 136 стихотворения, получили по-късно наименованието Rimi amorose - „любовни” (писани в по-голямата им част между 1526 и началото на 1530-те г.) - в тях възхвалява достойнствата на съпруга си и оплаква загубата му. В следващото издание се появява втора група стихове - 16 сонети - „Rimi spirituali - „духовни” (1530-1540-те години). По-късни издания постоянно увеличават броя на „Rimi spirituali”. Понастоящем стихотворенията й са 390. Приживе стиховете й излизат 5 пъти: (1538, 1546, 1544, 1556). През XX век в архивите на Ватикана е открит неизвестен дотогава ръкопис на Микеланджело със 109 посветени му от Колона сонети, те са издадени за пръв път през 2005 г.

Публикации:

Поезия:

ЛЮБОВ, ТИ ЗНАЕШ, НЕ ИЗБЯГАХА НОЗЕТЕ…/ превод: Драгомир Петров/ брой 44 октомври 2012