Олександър Афанасиев-Чужбински

превод: Борис Струма

Ой, расте в поле на воля
свилена тревица,
сред тревата, край топола -
кладенец с водица.

Но нататък няма с коня
да отидем ние,
от водицата под клона
няма да отпия.

Ще посърне там тревата,
пред коня ще вене
и като пчелин водата
ще горчи под мене,

че свилата на тревата
лъха с лъх отровен,
че отпил е от водата
моят враг вековен!

1842