Алексей Мусорин

превод: Литературен свят

Един от най-големите таджикски писатели през XIX век, общественият деец и просветител Ахмад Махдум бин Носир Дониш (1827-1897) по прозвище Кала - «Умният», е роден в Бухара в семейството на беден молла. Начално образование получил от майка си, която в своето частно училище обучавала девойки. После продължил образованието си в медресе, дълго се занимавал самостоятелно, изучавал книги по история, философия, естествени науки.
В средата на 1850-те г. Дониш, вече известен учен и литератор, служил при двора на бухарския емир Насрулла, а в 1857 г. заминал за Русия като секретар на бухарското посолство. Дейността на Дониш на това поприще се оказала успешна и емирът още два пъти го изпращал с дипломатическа мисия в Русия. Запознанството с руската и европейската култура до голяма степен променило възгледите на таджикския просветител. Завърнал се в родината си, Дониш написал трактат, в който изложил програма за държавно преустройство на Бухара. Трактатът бил поднесен на емира - авторът още вярвал във възможността за реформи отгоре, по волята на управляващия монарх. Но емирът и обкръжението му не приели смелите предложения на Дониш. Писателят бил отстранен от двора и изпратен като губернатор в един от най-отдалечените райони на емирата. Далеч от столицата Дониш се занимавал с литературно творчество. През 1889 г. той завършил главното си произведение - «Редки произшествия» (Наводир-ул-вакое). Книгата представлява събрани скици, есета, очерци от белетристичен, социологически и философски характер. В нея влезли нравоучителни разкази, бележки за пътешествията в Русия, политически трактати. Автор смело се обявява срещу абсолютисткия режим в Бухара, ратува за създаването на конституционна монархия, предлага да се създаде съвещателен орган при емира по примера на европейските парламенти, да се създадат министерства и да се сложи в ред управлението по места. Дониш критикувал изолационистката политика на управляващите бухарски кръгове, бил за сближаване с Русия, пропагандирал изучаването на руски език. Наред с това би било невярно да се смята Дониш за последователен европеизатор, напълно скъсал с традиционната култура на страната си. Като искрено вярващ мюсюлманин, Дониш не посягал на основите на религията, критикувал не учението на исляма, а онези, които се прикривали с авторитета на Корана, извършвайки насилия и несправедливости.
В кръговете на бухарските интелектуалци авторитетът на Дониш бил неоспорим, в негова чест пишели касиди, хвалели го като глава на учените, но идеите му били чужди и неразбираеми за широките маси от населението. Както и много изтъкнати хора, Дониш значително изпреварил времето си и трудовете му се оказали необходими едва в много по-късна епоха.