Гуидо Густаво Гоцано (Guido Gozzano, Тoринo, 1883 - град Але Канавезе, до Торино, 1916) е италиански поет, журналист, сценарист, ентомолог. Представител на т. нар. „поезия на здрача”. Роден в състоятелно семейство на инженер и актриса. От малък активно се занимава с различни видове спорт. Учи право, но не завършва. Посещава и лекции във филологическия факултет. В студентските си години се интересува от творчеството на Данте и Петрарка. На 20 г. заболява от туберкулоза. Приживе публикува две книги със стихове „Пътят към спасението” (1907) и „Беседи” (1911); автор на поемата „Синьорита Феличита”; повести и новели (сборникът „Олтарът на миналото”, 1918, „Последна след”, 1919), очерци. През 1912 г. посещава Индия и Цейлон, за да се лекува, по пътя пише редица статии под формата на писма, които публикува във в. „Ла Стампа” - „Писма от Индия”, те излизат в 1917 г. като отделна книга под заглавие „До люлката на света”. След завръщането си работи над поемата „Пепруди”, която остава незавършена, пише разкази за периодичните издания и приказки, стихове за деца (в Италия е смятан за класик на литературата за деца). Умира от туберкулоза, ненавършил 33 г. В последната година от живота си работи върху сценарий на филм за Франциск Асизски. Голяма част от произведенията му са публикувани посмъртно, а кореспонденцията му с неговата любима - писателката Амалия Гулиелминети едва през 1951 г. За поезията му са характерни приглушената меланхолична тоналност и разочарованието от живота, в езиково и стилистично отношение тя се откроява със своята простота, конкретност и християнско светоусещане.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „СОНЕТИ НА ЗАВРЪЩАНЕТО”/ превод от италиански: Милко Ралчев/ брой 44 октомври 2012