Хуго фон Хофманстал (Hugo von Hofmannsthal, 1. 02. 1874 - 15.07. 1929, Родаун край Виена) е австрийски поет-символист, драматург, есеист и либретист, определящ се като неоромантик, е роден във Виена в старо търговско семейството на банкер от италиански произход. Дебютира с поезия през 1890 г. През 1907 г. публикува програмната си творба - книгата „Поетът и нашето време”. Завършва привилегированата Академична гимназия във Виена. Учи право и романска филология във Виенския университет (1895-1898), през 1901 г. защитава дисертация за творчеството на Виктор Юго. След женитбата си през 1901 г. живее постоянно в Родаун край Виена. Заедно с Артур Шницлер участва в столичната литературна група „Млада Виена”. Запознанството му с Рихард Щраус през 1906 г. води до написването на 13 оперни либрета - „Електра” (1909), „Кавалер на розата” (1911), „Ариадна в Наксос” (1913), „Легенда за Йосиф” (1914), „Жената без сянка” (1919), „Елена Египетска” (1928), „Арабела” (1933) и др. Музика по драмите му пишат и други композитори. По време на Първата световна война служи в армейския пресцентър и в дипломатически мисии (Скандинавия, Швейцария). После се занимава с журналистика, завършва френска филология, доктор. Пътува до Венеция и Париж. Дружи с някои от най-изтъкнатите писатели и творци на епохата: Рилке, Ибсен, Рихард Рихард Щраус и др. Автор на няколко книги с импресионистични стихове, есета за литературата и националната култура, проза (от която най-известна е новелата-мистификация „Писмото на лорд Чендос” 1902). В последните години от живота си създава шест новели („Приказка от 672-та нощ”, „История с конник” и др.), незавършения роман за епохата на рококо „Андреас”. Особено место в творчеството му заема есеистиката: „Ценност и чест на немския език” (1925) и др. В късното си творчеството писателят произнася морална присъда над капиталистическата цивилизация - в пиесата „Залцбургският Голям театър на живота” (1923) и в трагедията „Кула” (1925). Един от създателите на ежегодния Залцбургски фестивал. Драматургия: „Вчера” (драма, 1891), „Смъртта на Тициан” (драма, 1892), „Безумецът и смъртта” (драма, 1893), „Алцеста” (трагедия, 1895), „Фалунският рудник” (1899). „Жена на прозореца” (драма, 1899), „Женитбата на Зобеида” (1899), „Императорът и вещицата” (1900) „Електра” (трагедия, 1903) „Авантюристът и певицата”(1905), „Едип и сфинксът” (трагедия, 1905), „Спасената Венеция” (1905), „Завръщането на Кристина” (комедия, 1910), „Труден характер” (комедия, 1921), „Неподкупният” (комедия, премиера 1923, публ. в 1956), „Кула”, (трагедия, 1925). Проза: сборник „Приказка от 672-та нощ и други разкази” (1905) и др. Поезия: „Избрани стихове” (1903), „Стихотворения и малки драми” (1907). Публицистиката и есеистиката му, както и кореспонденцията му, включваща около 10 000 писма до 850 адресата, са важен източник за историята на културата през 20 в. Кореспонденцията му с Рихард Щраус е публикувана през 1926. Номиниран за Нобелова награда за първи път през 1919 г. , както и по-късно, но не я получава. Събраните му съчинения излизат през 1924 г. в 6 т. Два дни след самоубийството на големия си син поетът умира от кръвоизлив в мозъка. По време на ІІІ райх отношението към писателя е нееднозначно - тъй като дядо му е евреин и самият той е женен за еврейка, е наричан „неариец”, но по-късно тази дума излиза от обръщение, според изследователя Игор Бестужев. У нас в по-ново време са издадени „Съчинения в проза” (2002) в превод на Иво Милев, „Жената без сянка” (2012) в превод на Теодора Карамелска и др.

Публикации:

Поезия:

ДЪХЪТ Й ОЩЕ КЛЕПКИТЕ МИ ГАЛИ…/ превод: Ана Александрова/ брой 44 октомври 2012

ПЪТНИШКА ПЕСЕН/ превод: Николай Лилиев/ брой 47 януари 2013

ВИДЕНИЕ/ превод: Николай Лилиев/ брой 72 април 2015

КАКВО Е ТОЗИ СВЯТ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 79 декември 2015

За Хуго фон Хофманстал:

ХУГО ФОН ХОФМАНСТАЛ/ автор: Сирак Скитник/ брой 47 януари 2013