ВИДЕНИЕ
превод: Николай Лилиев
ВИДЕНИЕ
Сред сребърна и сива пара беше
потънала долината на здрача,
като че ли кръз облаци луната
изтичаше. Ала не беше нощ.
Сред сребърната сива пара в здрача
се сливаха здрачените ми мисли,
и тихо се потапях аз в морето
- прозрачно и раздвижено - живота
оставаше далеко там от мене.
И колко дивни цветове цъфтяха
със чашки тъмнопламенни! - И храсти -
проникваше и таеше сред тях,
в потоци знойни, жълта светлина -
червено-жълта, сякаш от топази.
И всичко бе потънало в дълбока
вълна от скръбна музика. Аз знаех -
макар да не долавях ясно, знаех:
туй бе смъртта. Станала музика -
могъщо въжделение - и сладка,
и тъмнопламенна, сродена
с най-тъмната печал.
Но странно!
В душата ми безименна тъга
ридаеше беззвучно по живота -
тя плачеше, тъй както плаче някой,
когато с тежкий кораб отминава,
сред тъмносинята вода, градът -
рождений град - със жълти, исполински
платна, извърнати към вечерта.
Пред себе улиците вижда той
и шепота на кладенците чува,
долавя на люляката дъхът,
сам себе вижда: край брега стои
дете с очи измъчени, детински,
които искат да заплачат, вижда
прозореца отворен - светлина,
игрива светлина във свойта стая.
Но корабът огромен отминава -
по тъмносинята вода, понесен
от жълтите причудливи платна.
ДА СЕ ПЕЯТ СРЕД ЗЕЛЕНИНА
І.
Ти не чу ли нежен звън
да те милва в нощний час?
Беше тежка нощ - без сън,
но на твърдий камък вън
сам лежах и свирех аз.
Що можах, казах смирен:
„Мила, мой светлик и мрак!”
Изток пламна озарен
и към къщи тежък ден
мълком ме прогони пак.
ІІ.
Виснеха отвред тъми,
бяхме ние сам-сами,
безутешни, разделени!
Ала всичко се мени:
тих ветрецът ромони,
целий свят сега пред мене,
сякаш от стъкло, звъни.
Грейнали звездите плават,
нашите лица огряват,
знаят, знаят те:
все по-пламенен ще става
техний блясък - и в забрава
нашите сърца долавят
как блаженството расте.
ІІІ.
„Не те задържам - каза тя -
ти в нищо се не кле пред мене.
Мъжът - на воля да живей,
че не за верност той роден е.
Върви по своя път самин,
из чуждите земи пътувай
и срещай хубави жени,
и тях люби, и тях целувай.
И ако моята уста
от всичките вина червени,
по-сладка ти е на света,
тогава се върни при мене!”
