Сирак Скитник

„Кой ще го наследи - гения, твореца на детето и мъдреца?… Кой ще ни каже художници ли сме?
О, ако ние долавяме тъй тънко и чувствуваме като музика, като щастие, призивните оттенъци на вашите коси и матовата нежност на телата ви и поясите златни - меко вашите снаги опасващи, - то само за това: че той да вижда ние научил… Не той ли озари нашите души и красотата жива да виждаме научи ни?” (Смъртта на Тициана”)

Не би ли могло поколението, което Хофманстал подхрани със замайващия сок на своя зрял талант, да каже същото, което мълвят обезумелите ученици на Тициан пред трупа на своя велик учител?

И не същата ли голяма скръб звучи във всички статии и бележки, писани по случай трагичната смърт на големия австрийски поет? Те всички са пропити от възторг, любов и мъка. Поет на красотата - го нарича Хауптман; едно от гениалните дарования на Австрия - пише друг.

Смъртта на Хофманстал е край на една бащина трагедия - край напомнящ антична драма - която покойният тъй майсторски пресъздаваше.

Славата на Хофманстал почва много рано: на 18-годишна възраст той написва зрялата великолепна драматическа поема: „Смъртта на Тициана”, а още 17-годишен печати лирико-драматичния етюд „Вчера” под псевдонима Теофил Морен. Истинската слава почва след даването на „Лудият и смъртта” в Загребския театър. После идат „Жената на прозореца”, „Сватбата на Зобеида”, „Авантюристът и певицата”, „Електра” (по Софокъл), на която Рихард Щраус написва музика. Текстът на още няколко Щраусови опери е негов. Голям е броят на неговите драматически работи, вън от малкото лирико-епични късове, на които е голям майстор. Виенчани го обичат и за неговите комедии. За Райнкарда той написва „Големият световен театър”. Писал е много студии и есета.

Следвал филилогия и философия (с докторска титла, показваща огромни познания и култура, знаещ почти всички културни езици, той оставя едно тежко литературно богатство, самотно и стройно разцъфтяло, като оазис сред общите литературни тенденции на неговото време.)

Романтизмът, почти изгонен от съвременната литература, намира в неговото творчество един съвършен израз в съчетание с класическата форма. Той е най-убедителният съвременен романтик, обладаващ съвършена форма и широк композиционен усет, личащ и в най-малките му лирически текстове. Тънкият естет не впадна в сухота и доктринерство благодарение на замайващия чар на неговото  голямо дарование на поет.
Малко от неговите работи са преведени на български. 

в. „Слово”, бр. 2130/1929 г.