ОМАГЬОСАНА
превод от украински: Нико Стоянов
ОМАГЬОСАНА
Широк - бушува Днепър, стене,
мотае вятърът сръдни -
върби огъва той зелени,
издига пенести вълни.
А горе месецът пустинен
се мярна в облачния мрак
и сякаш члун* в морето синьо
изплува и се гмурна пак.
Не са пропели и петлите -
безмълвна е околността,
бдят кукумявките в горите
и скърца ясенът в нощта.
—————————–
*члун, (укр.) - сал
***
Май че пътят в края роден
се покри с покруса.
И завинаги изглежда
аз ще го напусна.
Вижда се, не ще поема
аз към вкъщи друма.
Само сам ще си чета аз
тези свои думи.
Не ще мога вече с други
(много съжалявам)
тези думи от сърцето
аз да ги споделям!
Боже мили! Не ми даде
ти късмет, не даде.
Не ми даде ти юнашка
орис, ах юнашка.
Не помогна ти сърцето
да се срещне в радост
с нея - с мойта млада обич,
с пролетната младост.
Отлетяха оттогава
толкоз дни и нощи.
Те в чужбина си остават -
аз съм тука още.
Нямаше с кого сърдечни
думи да споделям
и да поговоря - нито
нощем, нито денем.
Тези мисли да ги носиш
без и да ги кажеш -
тихичко ще те съборят,
ще ме, Боже, смажат.
Но преди да ме отлъчиш,
дай ми да погледна
на народа ни измъчен,
на Украйна бедна!
МОЛИТВА
Царете…ти за тях - спроти:
дукати, талери лющи -
окови изкови, прати.
За хорските ръце, плещи,
на този наш окраден рай
ти свойта сила изпрати.
На мене, Боже, ти ми дай
любов сърдечна всеки ден!
И друго нищичко на мен!
