ЗИМНА НОЩ
превод: Андрей Германов
ЗИМНА НОЩ
Метеше зима над света,
навред метеше.
И свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.
И както лете трепкащ рой
край светлината -
снежинки трепкаха безброй
покрай стъклата.
Върху им с ледени цветя
студът цъфтеше
и свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.
И сенки мятаха крила
върху стените…
В едно преплетени тела,
в едно съдбите.
На пода тупваха в нощта
пантофки снети
и ронеше връз тях свещта
сълзи нагрети.
Задъхан, в снежна сивота
светът пламтеше
и свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.
Трепереше като в мъгла.
Жарта съблазна
бе ангел, вдигащ две крила
кръстообразно.
Бе февруари над света.
И все гореше,
свещта гореше във нощта,
и свещ гореше.
—————————–
ЗИМНЯЯ НОЧЬ
Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
Как летом роем мошкара
Летит на пламя,
Слетались хлопья со двора
К оконной раме.
Метель лепила на стекле
Кружки и стрелы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На озаренный потолок
Ложились тени,
Скрещенья рук, скрещенья ног,
Судьбы скрещенья.
И падали два башмачка
Со стуком на пол.
И воск слезами с ночника
На платье капал.
И все терялось в снежной мгле
Седой и белой.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На свечку дуло из угла,
И жар соблазна
Вздымал, как ангел, два крыла
Крестообразно.
Мело весь месяц в феврале,
И то и дело
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
1946
