Ингеборг Бахман

превод: Ана Александрова

Когато някой си отива, трябва
в морето да захвърли
шапката със миди сбирани през лятото
и да си тръгне със коса развята…
Той трябва да катурне масата
с любов покривана,
остатъка от винената чаша
в морето да изсипе,
да раздаде на рибните пасажи хляба
и капка кръв в морето да размеси,
а ножа да пречисти във вълните,
да погребе в обувките си трябва
сърце, котва, кръст
и нека си замине със коса развята.
Тогава ще се върне пак.

Кога?
       Не питай.