Ингеборг Бахман (Ingeborg Bachmann, пседоним Рут Келер, 25.06.1926, Клагенфурт, Каринтия - 17. 10. 1977, Рим), австрийска писателка, преводачка и либретист. Родена в семейство на учителя, впоследствие училищен директор Матиас Бахман. Най-голямата от три деца. Завършва гимназия (1944) и философия, германистика и психология (1945-1950). Доктор по философия във Виенския университет (1950). После работи като секретар в американската администрация във Виена. Редактор във виенската радиостанция „Рот Вайс-Рот” (1951). От 1953 г. живее предимно в Италия. През 1957 -1958 г. работи в Баварското радио в Мюнхен. Печата от 1946 г. Член на „Група 47″. От 1958 г. членува в „Комитета за борба с атомното оръжие”. Стихосбирки: „Отложено време” (1953) и „Призив към Голямата мечка” (1956). Сборници с разкази „Тридесетата година” (1961), „Място за произшествия” (1965), „Симултанно” (1972). Роман: „Малина” (1971, екранизиран). Радиопиеси: „Щурци” (1954), „Добрият Бог от Манхатън” (1958). Пише есета, превежда поети от скандинавските страни, както и стихове на Джузепе Унгарети. Създава либрета за две опери и един балет на композитора Ханс Вернер Ханце, по творби на Клайст, Хауф и Достоевски. Преподава поетика в университета на Франкурт (1959-1960). От 1965 г. до смъртта си живее в Рим. Носител на много литературни награди. Загива в Рим. Според официалната версия заспива с цигара, предизвикала пожар. Умира три седмици по-късно от раните си в римска болница. Погребана в родния си град. Нейни книги са издавани в Англия, СССР, САЩ, Полша, Германия, Италия, скандинавските страни. У нас е превеждана от Венцеслав Константинов, Ана Александрова и др. Издадени са сборника с разкази „Русалката си отива” (1978), романа „Малина” (1985) - и двaта в превод на Федя Филкова, и др.

Публикации:

Поезия:

КОГАТО НЯКОЙ СИ ОТИВА…/ превод: Ана Александрова/ брой 44 октомври 2012