СТИХОВЕ

Михай Еминеску

превод: Йордан Стратиев

ПТИЧКИТЕ СЪНЛИВИ

Към гнездата си сънливи
птичките се връщат вече
и сред вейките се скриват.
        Лека вечер!

Притъмняла, спи гората,
само извори нашепват,
сред градините цветята
      спят, не трепват.

По водите плува лебед,
към тръстиките запътен.
Ангели да бдят над тебе
       във съня ти!

И над тая нощ красива
месецът възлиза вече.
Всичко сън щастлив заспива.
      Лека вечер!

Декември 1883 г.


НА МОИТЕ КРИТИЦИ

Много цветове разцъфват,
ала всички плод не дават:
пред вратата на живота
колко много прецъфтяват!

Лесно стихове нарежда,
който няма що да каже -
ниже дума подир дума,
звънка рима звънва даже.

Но когато във сърцето
блянове и скърби зреят
и умът ти се заслушва
в гласовете им, що пеят,

и когато те почукат,
стигнали до мисълта ти,
за да влязат във живота
в стройна, звучна реч изляти,

де е съдникът най-верен
и окото безпощадно,
що живота и скръбта ти
да отсъдят строго, хладно?

О, тогава сякаш сводът
рухва в пропасти бездънни:
дириш словото, в което
истината да прозвънне!

Да, критици прецъфтели,
скъден плод не дали даже,
лесно стихове нарежда,
който няма що да каже!

Декември 1883 г.