Хайме Сабинес

превод от испански: Александър Муратов

ХОРАЛ

Морето се мери с талази,
небето - с крила,
а ние - със сълзи.

Ветрецът почива в листака,
водата - в очите,
а ние - сред небитието.

Прилични на сол и на слънце,
и ние и небитието…

НЕЙНИЯТ ПРОЗОРЕЦ

Ето нейният прозорец.
Там я времето очаква.
Зад стъклата скрито
е лицето й смълчано.
Гледа ме, слепи ме и магьосва
със отворени клепачи.

Вечерта стои до мене.
Нейният прозорец е далече.
Някой идва да я дири
както ходи в черно,
млада майка на тъгата,
порив пръв на ветровете.

Молят се ръцете
въз гръдта й бяла.
Мило тя ме гледа
със очите някогашни.
А пък аз я диря
нежен, мъртъв даже.

СЪРЦЕТО

Сърцето ме подсеща да заплача
за времето, което мина и минава.

Вода на времето към гибел ме понася,
към гроба, няма да се върна.

Умирам всеки ден по малко,
без сметка да си давам,
че мойто тяло се върти
като същински пумпал
в дланта свирепа на смъртта.

О, нишка на кръвта, кой ще те навива?

Вода съм аз, която има тяло,
земята ще я пие.

Жив огън, въздух тежък
не мога да понасям.

Ей вятърът върху земята
поваля мъртви, пръска ги в морето,
засява ги във пясъчните ями,
засипва ги със вар и хлад.

Аз съм минаващото време,
а то е мойта смърт, която
във всичките часовници върви назад.

ЕДИН ДЕН В БАНАГУИСЕС

Един ден в Банагуисес, малко село,
почувствувах хората, полето, правдата на Куба.
Това са хора стари и спокойни
(аз плаках със Игнасио, с Хабай и Хуанита),
къщята от дърво, портокалите широки
(аз плаках в тяхното спокойствие и мъка).

Едничка уличка - асфалтова и горда,
пресича селото и води до шосето.
Наблизо влакът чер тръстиката задиря
и натоварва пладнята висока.
Там са като зелените дървета
жените и децата, и хлебарницата малка.
Отдолу - почвата. И слънцето - отгоре.

Събитията тук минават бавно,
идеите се гълтат, пенсиите - премислят,
ръцете се отделят от земята,
и туфите от мате се поклащат,
едничко куче като камък в улицата тича
и от кладенец тече вода студена.
Досущ покойник млад е обелискът
и въздухът е блянът на добро момиче.

Банагуисес, тебе носеше баща ми
в сърцето като някаква светиня,
че ти си село младо и старинно
от тая нова Куба, толкоз древна.