Уго Фосколо

превод: Драгомир Петров

***

И някой ден, ако не продължа да влача
скиталчеството си в чужбина, ще приседна
над твоя камък гробен, братко, да оплача
окапалия цвят на младостта безследна.

Едничка мама, на деня си късен в здрача,
за мен говори с твойта прах безмълвно-ледна,
но всуе със ръце към вас прострени крача;
и отдалеч приветствам стряхата си бедна,

и чувствам богове на мен враждебни, тайна
тъга и вихър, който дните ти помете,
и твоя пристан моля аз да ме обгърне.

Какво от толкова надежди ми остана?
О, чужденци, останките ми изпратете
на майка ми, тъгуваща, да ги прегърне.