НАШИЯТ ЕЗИК
превод: Нико Стоянов
Нашият език - имане,
в роден дом - далечно детство;
в майчините топли длани
бисер низ - като наследство.
Нашият език е огън
в бащиното ни огнище.
Несполуки и тревоги
с тиха думичка разнищва.
Нашият език е песен -
тихо падащи снежинки,
мълния под свод небесен,
облаци под свода синкав.
Нашият език - в завета
на деди трудолюбиви,
осветен е с пот и свети
в шепота на златни ниви.
Нашият език е шарка
на горите - Кодри* млади.
Днестър, в който гаснат ярки
сутрин звездните лампади.
Нашият език - душевност
сред народа ни векува -
от далечна мъдра древност
той и днеска те вълнува.
Нашият език е звучен,
тайнствена небесна книга -
той оплаква тъжна участ
и наздравици той вдига.
Извадете от забрава
родната ни реч. Пазете
я от тази дива врява,
от праха на вековете.
Той е бисер нежно-звуков,
съберете всяко слово
и пред нас ще заблещука
плисъкът на думи нови.
Всяка думичка ще стане
глътка въздух сред градина,
капка в хладните герани
в горестната ни родина.
Ще откриете имане
в родната земя нетленна -
сред цветущите поляни
бисер наниз скъпоценен.
—————————–
*Кодри - горите в Молдова
