Алексей Матеевич
Алексей Михайлович Матеевич (Alexei Mateevici, истинска фамилия Матвеевич; 27.03. 1888, село Кайнари, Бендерска околия, Бесарабска губерния - 13 (24).08.1917, Кишинев) е молдовски поет и преводач, автор на стихотворението „Нашият език”, станало химн на Молдова. Роден в семейство на свещеник. Семейството се премества в село Заим. Поетът завършва Кишиневското духовно училище (1897-1902) и духовна семинария (1902-1910). Дебютира през 1906 г. във в. „Бесарабия” с очерка „Есен” и статията „Какво ни е необходимо?”. От 1907 г. публикува там и стихове - литературни обработки на народни песни. Завършва Киевската духовна академия (1910-1914), по това време превежда творби на Пушкин, Хомяков, А. К. Толстой. През 1914 г. става преподавател по гръцки в Кишиневската духовна семинария, превежда поемата на Надсон „Християнка”, пише редица статии от исторически и теологически характер. Автор на редица научни и публицистични трудове за историята и развитието на християнството в Молдова. Владее десет езика, превежда Пушкин, Лермонтов, Тютчев. Участва в руската армия като военен свещеник от 1916 г. в Първата световна война - на Галицкия и Румънския фронт. Участва в конгреса на молдовските учители. На 17.06. 1917 г. завършва известното си стихотворение „Нашият език” („Limba noastra”). След завръщането си от войната се заразява от коремен тиф и умира на 29 г. в кишиневска болница. Първият му сборник със стихове излиза посмъртно (1926, преиздаден - 1936). Негови избрани произведения са публикувани 5 пъти в Молдова в годините на социализма - през 1954, 1966, 1971, 1977 и 1988 г. В село Заим има дом-музей на поета (от 1988 г.), където всяка година се провежда литературният конкурс за млади таланти „Comoara” и дни на поезията.
Публикации:
Поезия:
