Теодор Щорм

превод: Ана Александрова

***

Там музика гърми. А тук - покой.
Градината ухае онемяла.
Бих искал да заспя… Но, Боже мой!
Та ти танцуваш там, във рокля бяла.

Не млъкват. Свирят пак. За кой ли път
крещят цигулки пирова победа.
Редиците се срещат и делят
сред жар и блясък. Само ти си бледа.

И трябва да танцуваш! Чужда длан
сега навярно плъзва зажадняла -
краде ми крехкостта на твоя стан
и полета на роклята ти бяла…

Души ме тоя сладък аромат
на хиацинти в тъмната алея.
Аз мисля все за теб… Враждебен свят!
А ти танцуваш там!… Ще полудея!