Найри Зарян

превод: Григор Ленков

Сънувах сън: под топлата си стряха
домът ми роден щедро ме прибра,
над мене детски небеса блестяха,
зореше в моята душа зора.

Там беше мама с поглед тих и ясен,
звънеше ручей с маминия глас,
шумеше в двора старият ни ясен…
Цъфтеше пролет, пролет беше в нас.

И всеки лъч бе златен ключ, отворил
душата ми за слънце и любов.
И маминият поглед беше сторил
света край мен понятен, чист и нов.