Найри Зарян (Наири Зарян, псевдоним на Айастан Егиазарян; 31.12. 1900 (13.01. 1901), село Хараконис, Вански вилает, Османската империя, сега Турция - 12.07.1969, Ереван) е съветски арменски поет. Родителите му загиват в кланетата при арменския геноцид през 1915 г. Израства в приют за сираци в Русия. Завършва Ереванския държавен университет (1928). Печата от 1921 г. Член на ВКП (б) от 1930 г. Автор на книги със стихотворения („Крепост”, 1935; „Вечни върхове”, 1937, „Мъст”, 1942 и др.), поеми („Рушанската скала”, 1930; „Гласът на родината”, 1943), романите „Ацаван” (1937-1947; преведен на много езици) и „Господин Петрос и неговите министри” (1958), трагедията „Ара Прекрасният” (1946), комедиите „Край извора” (1948) и „Опитно поле” (1950). Обработва арменски национални сказания за Давид Сасунски, създава поемата в проза „Давид Сасунски” (1968). Неведнъж е избиран в ръководните органи на СП на СССР. Председател на републиканския Комитет в защита на мира. Депутат във Върховния Съвет на Арменска ССР (1951, 1954). Награден с орден „Ленин”, медали и ордени.

Публикации:

Поезия:

РОДЕН ДОМ/ превод: Григор Ленков/ брой 43 септември 2012