Кеворк Емин

превод: Григор Ленков

НАД ИЗВОРА

В звъна на всеки извор днес,
склоните ли се, дъх стаили,
ще чуете гласа на тез,
които тук вода са пили -
загиналите на война
в далечен ден, далеч оттука,
та бистра, в мирна тишина
водата жива да бълбука.

И ти, преди у вас да спреш,
жътварю, жънал златни ниви,
умий с вода от извор свеж
ръцете си трудолюбиви.
Поет ли си - то с пълен глас
възпявай живите, поете!
Тъй правим помени у нас
за падналите в боевете.

И ако твоят брат, баща
или приятел в бой е паднал,
сведи главата си в скръбта
над ясната вода прохладна.
В безмълвния вечерен час
ти с устни докосни водата!
Тъй правим помени у нас
за падналите през войната…

***

Ще разберете в бъдещето вие
от стиховете ми, че съм живял.
В туй може би безсмъртие се крие,
но от безсмъртието малък дял.

А кой ще ми разкаже днес за вас,
писатели от вековете бъдни,
приятели от светове отвъдни
за бъдната тъга, надежда, страст,

за бъдната любов, борба, умора,
за бъдния ви свят, но вече мой,
за бъдните, невидимите хора…
О, кой за тях ще ми разкаже, кой?