Кеворк Емин

Кеворк Емин (псевдоним на Карлен Григориевич Мурадян; 30.10.1919, село Ащарак, сега град Ащарак, Република Армения - 11.06. 1998, Ереван) е арменски съветски поет. Роден в семейство на служащ. По професия е инженер по хидротехнически съоръжения. Участник във Великата Отечествена война (1941-1945). Член на КПСС (1953). Печата от 1935 г. Първият му сборник със стихове излиза през 1940 г. Завършил Висшите литературни курсове (1956). Главен редактор на списание „Литературна Армения” (1969-1972). Автор на книги със стихове („Нов път”, 1949; „И ден днешен”, 1959; „В тази възраст”, 1968″; „Двадесети век”, 1970; „Седем песни за Армения”, 1974; „Век. Земя. Любов”, 1974; „Из дневника на войника”, 1985 и др.), „Еревански огньове” (1957, повести), есеистика, преводи от руски и френски. Пише за арменския геноцид, историята на Армения и др. Лауреат на Сталинска награда (1951), на Държавна награда на СССР (1976) и др. Стиховете му са преведени на много езици. Умира на 11.06. 1998 г. 


Публикации:


Поезия:

НАД ИЗВОРА/ превод: Григор Ленков/ брой 43 септември 2012

ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК/ превод: Григор Ленков/ брой 57 декември 2013

БЕЗСЪНИЦА/ превод: Севда Севан/ брой 58 януари 2014