превод от руски: Ваня Душева

интервю на кореспондента на РИА НОВОСТИ М. И Горюнова

На 19 април 2012 г. в Санкт Петербург под председателството на президента на Русия Д. А. Медведев се състоя съвещание  по развитие на образованието. Сред многобройните въпроси се обсъди и злободневната тема: как да се внуши любов към литературата?

Дмитрий Анатолиевич се съгласи с мнението, че преподаването на хуманитарни предмети се е влошило. И отбеляза: „Преди да се вникне в едно произведение е необходимо то поне да се прегледа. Сега това се оказва излишно, защото има интернет. Кликваш в търсачката и получаваш необходимото.” „Как да се внуши любов към литературата, към четенето - дали в iPad`e или с обикновената книжка - за мен засега няма отговор на този въпрос.”

Предлагаме на вниманието ви коментарите на изказването на президента, които по молба на кореспондента на РИА НОВОСТИ Ирина Михайловна Горюнова направи доцентът от МГППУ, ръководителят на сектор „Философия за деца” Михаил Владимирович Телегин.

- Как да свикне детето да чете? Как да му се помогне да започне да чете? Как, най-после, да бъде накарано детето да вземе книгата в ръка?

- Проблемът е постоянен. „Лесно е да се руши, но е трудно да се гради”. Да разгледаме проблема на две равнища - житейско и социално- психологическо.

На житейско ниво всичко е просто. Няма нови рецепти. Иновациите тук са безсилни. Още Константин Дмитриевич Ушински и Антон Семьонович Макаренко отбелязваха „решаващата сила на навика” във възпитанието. Вълшебната сила на постоянството - „структура на всекидневния живот”, „водата дълбае камъка”… Постоянен, дисциплиниран, спокоен (без напрежение), целеустремен начин на живот… И „култът към книгата” (Василий Александрович Сухомлински), книгата - хубавата, класическата, която трябва да е на пиедестал, с ореол на благоговение и почит. Татко е с книга. Мама е с книга. Най-хубавият подарък е книгата. Традицията на семейното четене. Обсъждането на прочетеното. Телевизионни и радиоспектакли вместо реклама на бира. Библиотеката вместо игралната зала. И да не се губи време. Най-откликващата сензитивна възраст е 5-9 годишните. Най-добрата инвестиция е духовният контакт с детето, искрената любов - ще ти се върне. Прочетените книги са „спящи богатири” (Василий Александрович Сухомлински), те ще помагат, защитават, ще поддържат децата в живота. В книгите е душата на народа. В дни на изпитания на нас и на децата ни ще са толкова необходими подкрепа, опора и мерило. Великата руска книга е брониран влак на духа.

Ще кажете, че това е утопия, несбъдната мечта, че„лесно е да се каже, но е трудно да се направи”. Трудно е, но трябва.

Да се обърнем към социално-психологическото и дори към идеологическото равнище на проблема.

Четенето не е безсмисленото, хипнотичното, сомнамбулно и бързо сменяне на телевизионни програми. Четенето не е компютърен сърфинг. За четенето трябва да дораснеш, да положиш много усилия, да се издигнеш. За четенето е необходимо концентрирано, съсредоточено внимание, волево усилие, активизиране на въображението и фантазията. Сериозното четене не е „развлечение”, а  духовна работа. Четенето е ТРУД. Преди четенето да се превърне в насъщен хляб за душата, в самовъзпитаваща, сладка потребност…  трябва да се положат много усилия.

Но ето, изведнъж от кутията изскача дявол и се смее. За съжаление в постмодерното общество трудът не е чест. Комфорт, успех на всяка цена, хедонизъм, търсене на удоволствия и остри усещания, ефективност, разбирана като „по-малко да се дава, повече да се получава”. Безсилно състояние. Всичко е наужким.  „Живей - играй”, „Не  се притеснявай, не се натоварвай”. Неслучайно младежите днес възприемат четенето като напрежение, обременяващо, нещо свойствено за една от маргиналните групи - тази на „зубърите”. Какво да се прави? Както бременността преминава през мъки, така и децата изведнъж няма да започнат да четат. Отдръпването на държавата, обществото, разнообразието от имитации и симулации са сигурният път към ада. Без четенето липсва най-важното, мирогледните компоненти на конкурентноспособността. Историческо бъдеще има онзи народ, чиито деца четат. Читателят трябва да се ФОРМИРА, любовта към четенето - ДА СЕ ПРОЕКТИРА.  Необходимо е на всички равнища да се подтиква ДЕЙНОСТТА по свикването на децата към четенето.

Ето само три от най-очевидните действия, които е необходимо да се направят.

1. Да се извърши саниране, ПРЕЧИСТВАНЕ на телевизионните предавания за деца и подрастващи. Да се въведе сериозна педагогическа цензура върху информацията.

Юристите приемат закони, икономистите се занимават с икономиката. Дай Боже. Но защо в педагогиката се вмъкват непрофесионалисти, защо учителят е принизен толкова много, защо всеки снизходително поучава учителя, без някога сам да е заставал пред черната дъска. Учителят не е мениджър, не е само предаващ уроци. Решиха да причислят учителя по литература към сферата на услугите. Учителят е властелин на мисълта. Учителят „сее мъдрото, доброто, вечното”. Учителите трябва да си върнат достойнството, да открият собствения си глас, да ОГЛАВЯТ борбата за ума и душата на децата. Необходима е защитена, развиваща комуникативно-знакова среда. Да се вземат филмите, песните, анимациите, създадени в СССР. Да се купи най-добрата световна класика. Вместо това стоварват на главата на детето деветбалова вълна от противоречива и неструктурирана информация. То е потопено в интернет, попада на порно, натоварва се с реклами, които показват дъвчещи, жизнерадостни дебили като образец на подражание; провъзгласяват от високи трибуни „да възпитаваме потребители”. И се чудят отгоре на всичко защо децата не четат!

2. Да се прекрати пренебрежителното отношение към руския език и литература в училищните програми.

През 1950 г. за четене, краснопис и руски език в началното училище са отделяни по 15 часа, сега е от 3 до 5. Това е позор и саботаж. Важно е и качеството на литературата. Защо премахват или се намаляват часовете на Шолохов, Маяковски, Фадеев, Горки…С какво ги заменят? Защо се въвеждат неясни избираеми дисциплини?

3. Да се върне писменият изпит като ГЛАВЕН изпит в хуманитарните ВУЗ-ове, като инициация, като тест за зрелост. Зрелостните изпити трябва да имат алтернатива!!!. Защо, ако има демокрация, ИЗОБЩО не се чува мнението на голяма част от хората? Изпълняваме нечия политическа поръчка ли? Защо трябва да носим тежкото бреме на поетите от политиците обещания?

И още нещо, може би най-главното, съкровеното. Нашият народ тъгува по голямо, алтруистично  историческо дело. Духовното е над материалното. Взаимопомощта, братството между хората е над пещерния индивидуализъм. Човекът е роден за щастие, мечти, борби, подвиг. Долу постоянните компромиси към търпимостта - толерантността към порока, лъжата, ненавистта, злобата. Много се надявам руската литература да се опомни, да се освободи от постмодерното черно умопомрачение. „Време е, красавице, да се събудиш!”. Отново, както винаги възпей героите като Тарас Булба, Павел Корчагин, Алексей Мересиев… И там, на края на хоризонта нека ги посрещне Дон Кихот и с песни да се отправят на среща със слънцето, към  своя ЧИТАТЕЛ.