ВЕЧЕР
превод: Ана Александрова
ВЕЧЕР
Сумракът сменя бавно облеклата
над ръб от стари дървеса, а ти -
се вглеждаш как разделят се полята-
едното пада, другото лети.
И те оставят с нищо необвързан,
не тъй самотен, като дом смълчан
и не така уверен, с клетва дръзнал
като звезда да гониш вечността.
Оставят те безмълвно да разнищваш
живота зреещ в колебливата бразда,
и спъван, и окрилян да се питаш:
ти камък ли ще си, или звезда.
***
Обичам своя тъмен час, когато
все по-вглъбени тънат сетивата,
живота ежедневен препрочитам
като писма във чувствата ми скрити -
легенда и далечна, и позната.
Повторно в мен животът ми потича,
от времето откъснат - съществува.
И на дърво съзряващо приличам
над гроба на едно момче. То чува
прегърнато от корените топли,
че шепнат листи… Сбъднат му се струва
съня изгубен в песни и във вопли.
