Лойзе Кракар

превод: Марко Марков

ДА ПРЕИМЕНУВАМЕ НЕЩАТА

Да преименуваме нещата покрай нас.
Да наречем дървото угар,
да наречем тъгата радост,
а къщата - подслон за всичките бездомни.
Да кажеме, че вече е добре,
макар че днес е само не по-зле
от вчера.
Какво пък, нека наречем снега камина,
а храста с кацналите врани - орган,
а птиците в градината - роднини близки.
Но можем ли да всичко да намерим
                                                нови имена?
И как да назовем онази тръпка,
която гърлото ни вледенява
и прави нашия живот едно
жалко съществуване?

***

Рибо, безмълвна в тъга,
рибо, безмълвна и в щастие,
искам, подобно на тебе,
да мълча в своята радост,
която идва само,
за да ми каже още от прага,
че ще си тръгне.
Рибо, подобно на тебе
искам да срещна смъртта,
когато е неизбежна
като цвета на дървото напролет.
За едно те моля, о, Рибо,
кажи ми къде е пътеката,
по която можем да избягаме
от месоядните си събратя,
твоите, Рибо, и моите?

***

Печалната птица в мен
събира клонки от тръни
гнездото си да направи
подобно венец на Христа.
Черният облак
обсипва гнездото с градушка.
Мрачно отминава облакът,
бичува море и земя,
уморено седнал в седлото
на синегрива кобила,
на тъмноока кобила,
която нарича се вятър.
С град засипал света,
очисти ме, ветре, докрай,
поне половината гнило
изтръгни от стария пън.