Лойзе Кракар (Lojze Krakar, 21. 02.1926 - 24.12.1995) е словенски поет, преводач, редактор, литературен историк и есеист. Роден в село в Бела Крайна. Голяма част от произведенията му са посветени на антифашистката тематика. По време на Втората световна война попада в ръцете на Гестапо, бил е в Освиенцим и Бухенвалд. След войната завършва гимназия, а през 1954 г.- славянска филология във Факултета по изкуствата. После преподава словенска литература в Университета „Гьоте” във Франкфурт на Майн и там защитава докторска дисертация (1970). Професор по словенска литература във Философския факултет в Задар. Бил е и редактор. Превежда от полски, сърбо-хърватски и немски. Съставител на антология на полската поезия на ХХ век и антология на съвременната монголска поезия. Публикува стихове от 1946 г. Автор на поетичните сборници „Възходът на младостта” (1949), „Цвят от пелин” (1962), „Умрете, мъртви” (1965), „Избрани стихотворения” (1971), „Там някъде почти на края” (1975), „Благодаря ти, живот” (1991) и мн. др.; книгата с документална проза „Оттам бягат даже птиците” (1962); статии и есета за словенската литература, стихосбирка за деца (1962). Носител на наградата „Прешерен” (1963, 1977 и др.). Умира в Любляна.

Публикации:

Поезия:

ДА ПРЕИМЕНУВАМЕ НЕЩАТА/ превод: Марко Марков/ брой 43 септември 2012

СВОБОДАТА - СВЕТЪЛ ОГЪН…/ превод: Иванка Павлова/ брой 134 януари 2021