Рабиндранат Тагор

превод: Марко Марков

***

Единството на любовта със свобода се утвърждава.
С окови силата съединява.

***

Луната потапя този свят в светлина -
и само за себе си пази свойте петна.

***

Любовта си превърна в игра, в търговия, в шега -
и тя отдалече го гледа с насмешка сега.

***

Сияе истината, ярка и красива,
когато в песен своя глас открива.

***

За думите напомнят ми цветята
сред безглаголието на листата.

***

Нищо толкова зло не създава, помни го,
както на благонравните безкористното иго.

***

Казва звездата: „Светлина ще запаля в безкрая,
но дали ще разсея мъглата -
не зная”.

***

„О, плод! О, плод! - крещи цветчето,
къде живееш под небето?”
Плодът се смее, сякаш е момче:
„Аз вътре в теб живея, о, цветче!”

***

Светликът себе си възвеличава,
не защото свети в свода чист,
а затова, че доброволно се смалява
в росата върху всеки лист.

***

Цветчето красотата си не осъзнава:
полученото леко то със лекота отдава.

***

Едно е винаги едно, измама няма,
ала едно начало прави се от двама.

***

В небето няма и следа
от моя полет и от мене.
Но аз летях като звезда
и помня своето летене!

***

Горещо с началото спореше края:
„Венец съм на всякое дело, аз зная!”
„Така е - отвърна началото спряло,
но всичко започвам аз отначало!”

***

От нас желае бог да вдигнем храм
от любов и състрадание,
но хората строят му с плам
от камък здание след здание.

***

„Не ти ли? - запитах веднъж аз съдбата,
ме блъскаш без жалост в гърба мълчешката?”
А тя с насмешка към мене изсъска:
„Напред твоето минало, друже, те блъска.”

***

Вятърът пита: „Лотос, каква
е твоята същност омайна?”
Лотосът шепне: „Тя е в това,
че и за себе си аз съм тайна.”

***

Все нови пътища търси слънцето с жажда.
Раждайки светлина, то самото себе си ражда.