Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (7.05. 1861, Калкута - 7.08. 1941, имението Джорасанко, Калкута) е индийски поет, белетрист, философ, композитор, художник, общественик. Произхожда от изтъкнато и богато бенгалско браминско семейство на земевладелци. Родът Такур се установява на десния бряг на р. Хугли през 7 в. н. е. Баща му - махарши (велик мъдрец) е създател на обществото „Брахмо самадж”, което е против съсловно-кастовата система и преклонението през западната култура. Къщата им е дом на възраждащата се бенгалска култура. Пише от 8-годишен, печата от 16-годишен. Житейският му път започва с дързък политически дебют - на ежегодния събор на бенгалци-патриоти „хинду-мела” през февруари 1875 г. Тогава 14-годишният бунтар рецитира първата си патриотична поема. По-късно тези бунтовни настроения го приобщават към една от нелегалните организации („Санджибани сабха”), борещи се за освобождението от английското колониално иго. През 1877 г. поетът излиза, пак на хинду-мела, с нова поема - срещу провъзгласяването на кралица Виктория за императрица на Индия, както и срещу вицекраля на Индия - лорд Литън. Първият му сборник със стихове „Приказка за поета” („Каби кахини”) излиза през 1878 г. Получава частно образование, учи в Педагогическото училище, Бенгалската академия и за 3 месеца - право в Университетския колеж в Лондон. Живее в Англия 2 г., но загърбва правото и се отдава на четене и общуване с интересни личности. Връща се в Бенгалия през 1880 г. Издава сборника с поеми „Образ любим” (1890), сборника песни и стихове „Златната ладия” (1894), „Миг” (1900), „Памет” (1902), „Жерави” (1916), „Вечерни мелодии” (1925). Създава в имението си ашрама (училище) Шантиникетан (своеобразна форма на протест срещу колониализма) (1901), прераснало в университета Вишва Бхарати („гнездо на всички народи по света”, 1921) - първия университет с безплатно обучение. През 1890 г. на митинг в Калкута чете протестна декларация срещу антийндийската политика на лорд Крос, министър на Индия. През 1891 г. публикува първата си критична статия против въведената от англичаните образователна система. Като редактор на сп. „Садхана” пише редица статии и памфлети по основни политически проблеми, отделяйки много усилия за създаването на система за патриотично възпитание на бенгалската младеж. В началото на 20 век поетът е един от вдъхновителите на антиколониалното движение в Бенгалия - организира демонстрации, чете лекции сред патриотично настроените студенти, публикува статии и призиви (като редактор на списания „Бонгодоршон”, „Огледало на Бенгалия”, и „Бхарати”). След като колониалните английски власти арестуват известния индийски революционер Тилак, Тагор се обявява в негова защита и организира събиране на пари в помощ на затворника. Актът на вицекраля Кързън за разделянето на Бенгалия през 1905 г. предизвиква вълна от протест, изразил се в движението „Свадеши”, един от ръководителите на което става Тагор. Той застава начело на най-голямата патриотична процесия в Калкута - стотици хиляди хора пеят неговите патриотични песни „Златна Бенгалия” и „Земята на Бенгалия” из целия град. За кратко се отдръпва от политиката по лични причини, но когато през 1919 г. британските военни части извършват зверски репресии и разстрелват масово мирни демонстранти, Тагор пише историческото си писмо до вицекраля лорд Чемсфолд. В знак на протест той се отказва от благородническата титла, дадена му от английското правителство и заявява, че мястото му е сред „неговите съотечественици, принудени да търпят унижения, несъвместими с човешкото достойнство.” През 1912 г. посещава Европа, Англия, САЩ, Япония и Китай, втори път - през 1926 г. отново е в Европа. Този път посещава България и изнася две беседи в София (17 и 18. 11. 1926). През 1927 г. посещава Югоизточна Азия и Япония, а през 1930 - отново пътува из Европа, САЩ и СССР, а в 1932-1933 - Иран, Ирак и Шри Ланка. Приветства Октомври 1917 г. и след посещението си през септември 1930 г. в СССР пише „Писма за Русия”. Осъжда Мюнхенското съглашение (1934), развързващо ръцете на фашизма. През 1937 г. отхвърля поканата да посети Япония заради агресията й в Китай. При вестта за Втората световна война публикува декларация, осъждаща Хитлер и неговите помагачи. Автор на 8 романа, много разкази, около 2230 песни - текст и музика, 52 стихосбирки и около 30 поеми, 40 драматични произведения, сборници с епиграми и басни, около 2 500 рисунки, огромен брой писма. Режисьор и хореограф с десетки постановки, актьор със също толкова участия. Литературен критик, историк, санскритолог, педагог. Особено известни са стихосбирките му „Гитанджали” („Жертвени песнопения”, 1910) и „Градинарят”, романите „Гора” („Светлоликият”, 1907-1909), „Дом и свят” (1915-1916; 1919), „Чатуранга”, „Последна песен”, „Дуи Бон” (1933), „Маланча” (1934), „Четири части” (1934) и др., сборника с философски есета „Нашата Вселена” (1937). Една от най-силните му политически поеми - „Африка” е създадена по повод агресията на италианския фашизъм в Етиопия през 1936 г., тя е поетически манифест на Тагор срещу колониализма, в защита на Африка като олицетворение на съдбата на всички колониални народи. Новелите на Тагор, описващи най-вече живота на бенгалското селячество, се появяват за първи път на английски през 1913 г. в сборника „Страдащи камъни и други разкази” (1913). Автор на много пиеси, сред които „Жертвоприношение” (1890), „Поща” (1911), „Червените олеандри” (1926) - драма на социалния и политически протест, и „Колесницата на времето” (написана в 1923, преработена и издадена - 1932). Пише множество документални книги на тема история на Индия, лингвистика, духовност. Освен автобиографичните произведения, неговите пътеписи, есета и лекции са събрани в няколко тома, сред които „Лекции от Европа” и „Религията на човека”. Неговите статии, писма, пътеписи и изследвания обхващат няколко тома. Носител на Нобелова награда за литература (1913). По стиховете му е създадена музика от много композитори. Произведенията му са преведени на 52 езика. На български е превеждан от френски, немски, италиански, руски и английски. Негови преводачи у нас са Людмил Стоянов, Константин Константинов, Николай Райнов, Асен Златаров, Николай Лилиев, Вичо Иванов, Атанас Далчев, Сидер Флорин, Елена Кирякова, Владимир Ганев, Александър Шурбанов и др.
Публикации:
Поезия:
ЖИВОТ/ превод от английски: Нико Стоянов/ брой 43 септември 2012
ЕДИНСТВОТО НА ЛЮБОВТА…/ превод: Марко Марков/ брой 43 септември 2012
БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ/ превод: Инна Учкунова/ брой 96 юни 2017
Проза:
ИЗПОВЕДИ/ брой 171 октомври 2024
Публицистика:
