Рабиндранат Тагор

От Азия отидох аз там и очаквах да видя Европа в сълзи, да намеря неволи, мъки, пустиня.

Десет милиона мъртви, десет милиона души погубени, изтръгнати от домашното огнище с бомби, шрапнели, с куршуми и щикове, откъснати от семейство и челяд, угаснали на огромната световна сцена - какво друго би очаквал тук един човек със сърце и разум, освен една Европа, в която дори и невинната усмивка на детето би се разбрала за безсърдечна безчувственост!

Ала Европа не плаче! Тя си хвърли трауните одежди и надяна най-пъстрите и разкошни костюми. Мъжете й вече забравиха умрелите си братя, а гледат колкото се може повече да изкористят лошото и тежко положение на народите. А жените? - Те отсъстват, о не, разграбват цветята от гробовете на падналите си мъже и братя, за да окрасят с тях направената си по сетна мода прическа.

Десет милиона убити, които сега са прах! Да не би тъкмо тези, десет милиона да са били единствените трезви и здрави хора в Европа?

Да не би тези, които са останали живи, да нямат никакви други пориви, освен жажда да натрупват богатства и да не желаят никаква друга наслада освен разпуснатост и удоволствия!

Или пък да не би тази Европа, която танцува около собствения си смъртен ковчег, да не би да е тя една лудница, обитателите на която би трябвало да се турят във вериги.

Младежко календарче, 1938, под редакцията на Д. Ц. Братанов и Ст. Каракостов