ИЗПОВЕДИ
1.
Моите желания са много и викът ми е жаловит, но Ти, Господи, винаги си ме спасявал със суровия Си отказ, и с тази мощна милост е проникнат целият ми живот.
От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен за тези прости, велики и неискани дарове, които ми даряваш, - тези небеса, това тяло, живота и разума, - като ме запазваш от напастта на извънмерните желания.
Има часове, когато аз безсилен чезна, има часове, когато се събуждам и бързам към своята цел, но Ти неумолимо бягаш от мене.
От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен за пълното проникване от Теб, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастите на слабите, неверни желания.
2.
Аз ходех от врата на врата по селската улица, като просех милостиня, когато, подобна на дивен сън, се появи Твоята златна колесница, Царю на царете!
Надеждите се събудиха в гърдите ми и ми се стори, че дойдоха към своя край моите злополучни дни. И аз стоях, очаквайки непросената милостиня, съкровищата, които ще бъдат разпиляни край мене.
Колесницата се спря до мене. Твоят поглед падна върху ми и Ти слезе от колесницата с усмивка. Аз чувствувах, че дойде най-после щастието на моя живот. Но Ти внезапно протегна дясната Си ръка и каза: „Какво ще Ми дадеш ти?”
О, как царствен бе този жест - да разтвориш Своята длан и да просиш от просекинята! Аз се смутих, аз стоях нерешителна, и после бавно извадих от своята торба мъничко зрънце и Ти го подадох.
И колко голямо бе моето учудване, когато вечерта, като изтърсвах своята торба, аз видях да падне от нея мъничко златно зрънце.
——————————
сп. „Братско слово”, год. VII кн. 2, 10.1936 г.
