Рабиндранат Тагор

Бих желал да се приютя в едно тихо кътче в мира на моето детенце.Зная, че има звезди, които му говорят, и небосвод, който се навежда до лицето му, за да го забавлява със своите глупави облаци и дъги.

Тези, които се преструват на неми и изглеждат като че ли никога не мърдат, те пълзешком дохождат до прозореца му със своите приказки и табли, пълни с лъскави играчки.

Бих желал да пропътувам друма, който кръстосва детското въображение и да пребродя необятната шир; където пажове сноват безцелно между царствата на царе без история, където разумът превръща законите си в хвърчила, които пуска във въздуха, и истината освобождава действителността от оковите й.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн. 11-12, 1933-1934 г.