ВЕЗНИ
превод: Григор Ленков
ВЕЗНИ
От мига, от който дишам на земята
в мен живее майчината обич свята.
Веждите ми са кобилицата на везни,
а очите ми блюда от светлини.
Слагам на едното любовта на мама -
колкото добра и нежна, толкова голяма, -
слагам Хималаите за тежест - тя
с блюдото ведно нагоре излетя.
Сложих и морето, тежест най-грамадна -
майчината обич мигновено падна.
Сложих аз звездите - излетя и с тях
блюдото нагоре - сякаш бяха прах.
Любовта ти сложих аз с надежда плаха -
и блюдата сякаш се поколебаха…
Сложих шепа пръст от родната земя -
изравни блюдата тя, едничка тя.
***
Пролетите зими са стаили…
Светът е пъпка, светът е млад.
Много нощи дните са сменили…
Светът е пъпка, светът е млад.
Много люлки вече са могили.
Светът е пъпка, светът е млад.
***
Сърцето си дадох на грохнал дъб,
преди да падне връз теб, земя.
И той изправи могъщо гръб,
пресрещна бурите и зашумя…
Сърцето си дадох на стар орел,
преди земята ни да го плени.
И той се стрелна в небето, взел -
от мене жаждата за висини.
***
Завиждам на чистата съвест човешка -
сестра милосърдна в минута най-тежка.
Завиждам на силните - в своята скръб
готови да бъдат на силните гръб.
Завиждам му - който сред мрака изгаря
и става светилник на вярност и вяра.
Завиждам му - който - в живота мъдрец -
е вдигнал на своята съвест дворец.
Завиждам на чистата съвест човешка -
сестра милосърдна в минута най-тежка.
