Алексей Мусорин

превод: Литературен свят

Всеки народ има поет, чието име е своего рода символ на националната литература. При грузинците такъв поет станал Шота Руставели, при украинците - Тарас Шевченко, при руснаците - А.С. Пушкин. Символ на туркменската литература станал Махтумкули, известен също и под псевдонима Фраги - «Разлъченият».
Махтумкули се родил в 30-те години на XVII век в района на Кара-Калъ, в Хаджи-Ковшан, в Гурген, сред туркменското племе Голкен. Негов баща бил известният поет Давлет-Мамед Азади, писал на чагатайски - староузбекския книжовен език, използван като литературен и в съседните на Узбекистан страни; Махтумкули от дете се запознал със «занаята» на поета. Завършил мектеб в аула, той продължил образованието си в медресето Идрис-Баба (сега - Чарджоуска област на Туркмения), а по-късно и зад границите на родината си - в медресето Кукелдаш в Бухара, която по онова време била един от най-големите културни центрове на Средна Азия, и в медресето Шир-Гази в Хива. Така още в младите си години поет извършил доста дълги пътешествия, имал възможност да се запознае с живота и културата на други народи. наложило му се да пътува много и след това. Той посетил Русия (в района на Астрахан), в Азербайджан, в Афганистан; два пъти бил в плен в Иран. При пленяването си поетът изгубил всичките си ръкописи, враговете ги хвърлили в реката.
Поетичната слава рано дошла при Махтумкули, но не му донесла доходи. За да се изхранва, станал майстор на сребърни изделия.
Личният живот на Махтумкули бил неудачен: той не бил достатъчно богат, за да заплати калим и любимата му Менгли я дали за съпруга на друг. Поетът се оженил за вдовицата Ак-Къз. Синовете им умрели като деца. Братята му се мъчели в плен в Иран. Всичко това намерило отражение в редица негови стихотворения. Поезията на Махтумкули в значителна степен била чужда на условностите и иносказанията: в стиховете му срещаме истинските имена на хора, които са го обкръжавали, споменаване на реални факти от живота.
Махтумкули първи в туркменската литература се обърнал към разговорния език, направил го материал за своята поезия. Не е случайно, че много стихотворенията му станали народни песни.
Поезията на Махтумкули до голяма степен е тъжна. Това не е случайно: животът на туркменския народ по онова време бил пълен с трудности и лишения, а самият поет трябвало да мине през множество изпитания и неуспехи. Но Махтумкули никога не забравял, че в света има добро и вярвал в окончателната победа на доброто. Човек, според него, никога не трябва да губи достойнството си, под тежестта на живота, пред потисниците.
Туркменските племена в епохата на Махтумкули били разделени и често ставали плячка на съседни държави: Бухарския Емират и Иран. В стиховете си Махтумкули призовава туркменския народ към единство. Затова му и посвещава стихотворението «В един поток». Според Махтумкули, обединената войска на различните туркменски племена биха били страшна заплаха за врага. Нарисуваната от Махтумкули картина на грандиозно сражение и блестяща победа останало поетична мечта: приживе на поета туркменските племена не успели да се обединят.

(със съкращения)