ЕЛА!
превод от белоруски: Найден Вълчев
ЕЛА!
Спри до мен, ела, когато
люлякът цъфти -
събуди във здрачината
мойте мисли ти.
Спри до мен, когато лято
житото злати,
влей звъна на равнината
в мойте мисли ти.
И ела, кога в гората
есен запламти -
поведи през тишината
мойте мисли ти.
И ела, кога шейната
през снега скрипти -
сгрей със своя спомен златен
мойте мисли ти.
И ела, дори когато
всичко прецъфти,
клен на гроба мой в полята
посади ми ти -
ала
ела!
ЖЪТВА
Полята със своите тучни посеви
се жлътнаха вече, наведоха клас
и чу се на нивите златния глас:
„Къде ви, о, мои жътвари, къде ви?
И те надойдоха с походка на деви -
засъскаха сърпове с радостен бяс,
западаха снопи и в ранния час
подеха се старите вечни напеви.
Звъни и оглася деня разжарен
жътварската песен - но без да успее
със своето ехо в леса да се слее.
Звъни и със сърп ме ожънва и мен:
ти също тъй сееш до този си ден,
а твоята жътва, мой друже, къде е?
***
Не съм поет. Пази ме, боже всевишни!
Слава такава не ме е ласкала.
Някога песен дори да напиша,
аз пак ще се казвам Янка Купала.
А за поета навред се разказва,
кичат го с лаври и щедри похвали.
Тих съм, а тихите кой забелязва?
При туй съм от село - Янка Купала.
Всеки край тук на земята голяма
има с кого да се радва и жали,
а белорусите бедни си нямат
макар и там някой Янка Купала.
Той от съдбата е смазан и плах е,
мъката само над него бдяла:
толкова сълзи до днес е изплакал
по пътя си тъжен Янка Купала.
Пише той днес на езика, за който
хули измисля голямо и мало:
нека го съдят и видят спокойно
какво е написал Янка Купала.
Радост тъй рядко е виждал. А иде
му с глад да запее от толкова малко.
Свойта Родина щастлива да види
щастлив ще се види Янка Купала.
Идвайте, песни, че пътя на дните
смърт ще затрупа с безмилостна хала.
- Кой е погребан тук? - глас ще попита.
А гробът ще каже: - Янка Купала.
***
„Где ти, хмельо остарял,
зима си зимувал?
Где ти, сине мой, си спал,
без да се събуваш?”
„Все на хълма си стоях,
бури дето вият;
във окопа кален спах,
пушки дето бият.”
„Как ти цъфна, тъй зелен,
без да капне капка?
Где ти, сине, бе цял ден,
без да хапнеш хапка?”
„Цъфнах, без да ме горят
юлските огньове;
цял ден слушах как думтят
тежките топове.”
„Как ти, хмельо, изтърпя
и студа, и зноя?
Сине мой, защо запя
гордо ти пред боя?”
„Жребий мой е да цъфтя
и на пръст безродна;
горд бях гордо да летя
за страната родна!”
