Янка Купала
Янка Купала (Иван Доменикович Луцевич) (25.06.1882-28.06.1942) е белоруски поет, драматург, публицист, преводач. Класик на белоруската литература. Роден в село Вязинка, Минска област. Син на дребен арендатор. След смъртта на баща си (1902) е домашен учител, писар и др. Завършва училище в село Беларуч (1898), учи в общообразователните курсове на А. Черняев в Петербург (1909-1913). Работи като учител, черноработник във винарска изба, сътрудничи на вестници. Печата от 1903 г. Заедно с Якуб Колас е един от основоположниците на новата белоруска литература. Участва в Първата световна война. Сборници с поезия: „Жалейка” (1908), „Вечна песен” (1910), „Гуслар” (1910), „Пътят на живота” (1913), „Наследство” (1922), „На орлетата” (1923), „Безименното” (1925), „Песен за строителството” (1937), „На Белорусия орденоносна” (1937), „От сърце” (1940), както и „Сънят на гроба” (поема, 1912), „Павлинка” (комедия, 1912), „Зетьове” (пиеса, 1913), „Гробът на лъва” (поема, 1913), „Над река Ореса” (поема, 1933), „Борисов” (поема, 1934), „Разорено гнездо” (пиеса, 1913, публ. 1919), „Тукашните” (1924), „Участта на Тарас” (поема, 1939) и др. Член на Съюза на писателите на Белорусия (1934). Академик на АН на БССР (1928) и АН на Украинска ССР (1929). Първият от поетите, удостоен със званието „Народен поет на Белорусия” (1925). Лауреат на Сталинска награда (1941) и орден „Ленин”. Превежда на белоруски „Слово за полка на Игор” (1919), творби на Пушкин, Шевченко, Некрасов, Крилов, Колцов, Мицкевич, Конопницка, Крашевски, Броневски. Умира при нещастен случай в Москва. Погребан във Военното гробище на Минск.
Публикации:
Поезия:
ЕЛА!/ превод от белоруски: Найден Вълчев/ брой 43 септември 2012
КОЙ ИДЕ ТАМ/ превод: Найден Вълчев/ брой 45 ноември 2012
ЯВОР И КАЛИНА/ превод: Иван Давидков/ брой 82 март 2016
УДАВНИК ИЗ ТЪМНИ ГЛЪБИНИ ИЗПЛАВА/ превод: Станчо Лазаров/ брой 129 юни 2020
За Янка Купала:
