Стефан Поптонев

Десет години вече Янка Купала носи почетното звание - народен поет на Белоруската ССР. Цялото негово творчество , от първия до последния ред е посветено на народа - на неговото печално минало, на неговото радостно настояще.

Янка Купала дойде в литературата през дните на революцията от 1905-та година, когато подтиснатите маси на Белорусия, под ръководството на руския народ, се вдигнаха на борба срещу самодържавието.

Още в първото си стихотворение „Мужик” Янка Купала гордо заяви своето велико призвание да служи на онеправдания белоруски селянин.

От името на революционните маси на селяните Купала иска земя и свобода, национална независимост за своя народ. Поетът съзнава недостатъчността на реформите и зове селяните на въоръжена борба против царизма, който е превърнал Белорусия в своя колония. Произведенията, написани от поета през периода на революцията, това са в по-голямата си част стихове-прокламации, стихове с ясен, отсечен ритъм, разчетени на гласа на оратора.

През годините 1913-1916 Янка Купала, наред с политическата лирика, създава и широки художествени платна. Най-важното му произведение от този период е поемата „Могила”. Това е поема за талантливия певец, верен на своето изкуство и на своя народ, който предпочита да умре, но да не продаде таланта си, да не стане княжески слуга.

Блестящият познавач на народния белоруски език и устно поетическо творчество Янка Купала използва умело прийомите на и размерите на народните песни. Особеността в стила у Купала, това е народният характер на образите и на езика, изключителната достъпност и музикалност. Талантлив майстор на словото, Купала скоро става известен и зад пределите на Белорусия.

Максим Горки още в 1911 година оцени истинския народен характер и мощната вълна на песните на Янка Купала. Развълнуван от стихотворението „А кой върви там по блатата и горите…” М. Горки превел тази песен на руска език като я нарекъл „Химн, многообещаващ и строг”.

След Горки почнали да превеждат стиховете на Янка Купала и В. Брюсов, работническият поет Е. Нечаев, И. Белоусов и др.

Създавайки своя национална литература, Янка Купала е следвал заедно с това и традициите на руския и украинския народи.

Кратко пояснение:

Тази статия е поместена като уводна във в. „Литературен глас” в броя му от 5 януари1941-ва година. „Литературен глас” е седмичник за литература, изкуство и обществени въпроси, редактиран от българския литератор и общественик Д. Б. Митов. Вестникът е основан през 1928 г. и до поместването на статията не престава да излиза в условията на буржоазно-капиталистическа България, чиято правителствена върхушка явно е направила своя избор към хитлеристка Германия. Само два месеца след публикуването на статията „Янка Купала”, правителството на тогавашна България подписва тристранния пакт за присъединяването на страната като съюзник на хитлеро-фашистката ос Рим-Берлин-Токио.
Значението на статията, написана в духа на тогавашните разбирания за литературата и изкуството, е преди всичко в това, че тя е една от първите, които донасят до българския читател името и сведения за делото на големия белоруски поет Янка Купала. Направих препис на статията от оригинала така като е поместен във вестник „Литературен глас”. Ръководих се от мисълта, че по тоя начин ще бъде хвърлен лъч от светлина върху ранните, малко известни условия за взаимното опознаване на нашите две литератури, чрез техни най-видни представители.

1981