Янка Купала

превод: Иван Давидков

Пръснал на скрежа магията,
пролетен вятър премина.
В тъмния дол край корията,
шъпне си явор с калина.

Клонки зелени извиват се
под небеса засияли.
Сутрин с росица измиват се,
слънцето денем ги гали.

Падне ли здрач върху листите,
техните сенки полягат.
Нощем луната, сребристата,
тайно те с поглед досягат.

Слушам смеха на русалките,
тихия шум на крилата.
Плискат водите, кристалните,
с дъх ги омайва тревата.

Тихо, на песен с магията,
вятър среднощен премине…
В тъмния дол край корията,
шъпне си явор с калина.