Иван Савелиев

превод: Григор Ленков

***
                     На майка ми

Превратностите на съдбата,
неплодородия, войни,
тежаха върху рамената
на вас, на руските жени.
Но ти не възропта, отмина
със песен болки и беди.
И с прозвището грубо „стрина”
животът те възнагради.
И този век на електрона -
обидата да посмекчи -
свръхблагородното „мадона”
към името ти прикачи.
Но падна тънката позлата
и образът ти чист блести -
в труда и в любовта, в тъгата
и в песента си недопята
все същата за мен си ти.
Все същата си ти - не „стрина”
и не мадона с лик унил.
Ти просто си жена красива -
с Русия бих те аз сравнил.