Виктор Бараков

превод: Литературен свят

Юрий Павлов е руски критик.

Може безкрайно да се говори за мястото на литературната критика в творческия процес, за предназначението на критика и литературоведа, за необходимостта от внимателен анализ на произведенията, изучаването на направленията и школите, откриването на нови таланти, предугаждането на най-важните движения в литературния свят - всичко това ще бъде напразно без главното.

Без Русия.

Либералната оранжева чума безчинства в нашата литература много отдавна, дълго преди «блатния» й плисък.

Юрий Павлов с тази зараза воюва от самото начало.

Не, разбира се, той е способен на многостранния анализ, тънки литературоведски наблюдения, леко преминава и към «висшия пилотаж», - към проникване в същността на художника, но при Павлов преобладава именно критическият поглед, и ето защо…

Вярата ни трябва да бъде войнстваща.

Южният, кубански темперамент, бойният характер на статиите и книгите на Юрий Павлов е разбираем - казаците неслучайно са наричани последните рицари на Европа.

Южноруската школа в литературознанието и критиката, станала очевидна в Русия, не се появи току-така - на нейното знаме ясно личи профилът на Юрий Селезньов. Но без организаторската дарба на неговия съименник и ученик Юрий Павлов тя едва ли щеше да се състои.

Северният характер - това са размисли, молитва, аскетични упражнения, приближаване към тайната на битието.

Южният характер е действие.

Любов към личните врагове и решителен бой с враговете Божии, с враговете на Отечеството, с враговете на Словото.

Затова и ги смазва Павлов, изпращайки на вторични суровини онова, което и трябва да се намира там: рускоезичната литература, по-точно, псевдолитературата, - толкова е тя омерзителна в русофобската си озъбеност.

Литературната критика на Юрий Павлов е публицистична, но и цялата наша литература от граничното време е такава.

Ненавистта му към щампите, към бронзовите митове и репутации е лесно обяснима - искащите правдата друго не търсят.

Пълно отсъствие на самолюбуване, служението не на самоутвърждаването си, а на великата руска литература, без оглед на опасностите и собственото здраве - ето неговото кредо.

Юрий Павлов е принципен до ужас (за враговете си).

Павлов е невъзможно да бъде опитомен, защото идеалът му е християнски, а не содомски, разкриващ се сега, в последните времена, в цялото си откровено безсрамие.

Висшият смисъл на земния живот, замисълът на Твореца за руския човек не е разгадан напълно, но силата и точността на думите Му трябва да бъде ясна: «Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята».

В бъдеще Той ще изпрати ангелите Си да отделят зърната от плевела, но по думите на Светите Отци, човек е по-горе от ангела!

Затова зърната от плевела трябва да отделим още тук, на земята.

В своята душа, в живота, в Русия.

В руската литература.

Юрий Павлов върши тази неблагодарна работа вече много години - не от ненавист, а от любов.

Затова даже в нашите врагове той се опитва да намери нещо светло, добро, искрено.

Той вероятно е склонен да вярва в доброто, според известната теза, че докато е жив човек, има надежда за спасението му. За съжаление, това са само миражи, искри от минал огън на изгорени души. Великото привличане на руската литература и огромният пласт на националната култура, до който са се докоснали, ги кара дори тях да светят, но с фосфорна, гробищна светлина.

Днешната руска литература, по думите на Леонид Бородин, е литература на отхвърлените.

Но нали именно последните ще станат първи…

Главният бой предстои, Юрий Михайлович!

Всичко предстои.

в. Российский писатель, 2012