Франце Прешерн

Франце Прешерн (3.12.1800, село Врба, Австрийска империя, днес в Словения - 8.02.1849, Кран; по-правилно „Прешерен”; „Прешерн” е сръбски вариант на фамилията) е словенски поет, класик на словенската литература, един от най-големите европейски романтици. Ражда се като първи син в семейство на състоятелни селяни. Детството му отчасти съвпада с окупацията на словенски и хърватски земи от Франция. Завършва начално училище в Рибница, гимназия в Любляна и философия и право във Виена (1821-1828). Научава латински , старогръцки, немски. Първите му сериозни поетични опити датират от студентските години във Виена. Работи като стажант и помощник на адвоката Леополд Баумгартнер в Любляна. След дълги усилия отваря своя адвокатска кантора в Кран (1846). Често защитава бедните, дори безплатно. Поради националистичните му и панславистки възгледи, дълго време му е отказван лиценз за адвокатска практика от австрийските власти. Един от активните участници в поетичния алманах „Kranjska cbelica”; 1830, 1831, 1832, 1834 и 1848). Стихотворенията му са забелязани от чешкия учен Франтишек Челаковски, който публикува няколко много положителни критики за него. Между 1830 и 1835 г. създава най-силните си творби. Пише стихове и на немски. Приживе публикува една книга - „Стихотворения” (1847). Автор на „Сонетен венец” (1834), който се счита за връх в творчеството му. Събира словенски народни песни. През 1844 г. написва патриотичното стихотворение „Тост”, най-важното постижение от късния му период. Животът му е трагичен - неустроен семеен живот, несподелена любов, смърт на приятели, извънбрачна връзка с непълнолетна и последвалото обществено осъждане. Като поет не е признат приживе. През последните си години все по-често се сблъсква с отчаяние, проблеми с алкохола. Умира от цироза на черния дроб. Погребан в Кран. Архивът му е унищожен веднага след смъртта му, а първият посмъртен сборник на стиховете му излиза през 1866 г. Днес се смята за най-големия словенски поет.


Публикации:


Поезия:

ОЧИТЕ СИ АЗ ПИТАМ ВСЕКИ ДЕН…/ превод: Иван Коларов/ брой 43 септември 2012

НАЗДРАВИЦА/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 111 ноември 2018