Ригор Семашкевич

превод: Марко Марков

Далечни и спокойни дървеса.
До птица ясна - бисерна звъника.
И зов на лос по бистрата роса
тече,
сърцето мое тихо вика.

Аз в този рай еклив, по право мой,
завръщам се -
и виждам партизани,
и слънце над безсмъртния им строй -
превръзка за суровите им рани.

Земя, ти заповядай и на мене
тъй гордо да живея и да дишам.
От тебе искам, паднал на колене,
перо от жерав,
за да те напиша.

В безкрайните си живи глъбини
ти приеми ме,
майко и родино -
да бъдат чисти всичките ми дни,
огряни от огньове на рябина.