Паул ван Остайен

превод: Марко Марков

Волът, впрегнат в тази каруца,
унило стъпва, в мъглата крачи
волът, впрегнат в тази каруца.

Товара си тегли, а каруцарят
пиян е, ту сяда, ту става - и спъва
сънят мисълта му и тази каруца.

Сякаш с мъгла и сумрак налят,
бледен фенер мъждука отзад.