Паул ван Остайен
Пол ван Остайен (Paul van Ostaijen, 22.02.1896-18.03.1928) е белгийски поет, фламандец. Писал на нидерландски език. Роден в Антверпен като седмо дете в католическо семейство. От туберкулоза умират брат му и сестра му. Учи в кралския атенеум в Антверпен, но през 1913 г. прекъсва образованието си. От март 1914 г. работи като чиновник в кметството на родния си град (1914-1916), в свободното си време научава френски и немски. Първата му статия във вестник излиза през февруари 1914 г., а първият му поетичен сборник - през 1916 г. След края на Първата световна война емигрира в Берлин, където работи на различни места (1918-1921). Пише сатирични разкази, критически статии. Връща се в Белгия през 1921 г. Служи в армията до 1923 г. Заболява от туберкулоза (1927) и умира в санаториум в Ардените. Автор на книгите със стихове „Мюзикхол”, (1916, дебют), „Сигнал” (1918), „Завладеният град” (1921), „Първа книга на Шмол” (1928), „Пирове на страха и болката” (1928, посмъртно). В творчеството си съединява поезията и молитвата, смятайки лириката за по-ниска степен на мистичния екстаз; създава, според думите му, „синтетична” лирика. През 1972 г. тленните му останки са пренесени в гробището на Честта в Антверпен. Преведен на почти всички западноевропейски езици.
Публикации:
Поезия:
