ВЕНЕРА
превод: Пенчо Симов
И отражение от тебе няма
Остават само смитите при отлива следи от нежен дъх
отнесен надалече надалече
в морето откъдето е излязла
създадена в копнежа на Твореца
преди столетия
или в единствен миг
на претворяваща се страст
И отражение от нея няма
Напразно бродиш по брега
покрай море застинало
в материята прапървична
Укрита в своя чист карарски мрамор
тя спи
тя спи и чака
длетото съзидателно
на Микеланджело
сред неспокойното столетие
което няма време
за любовта
до зъбите въоръжено
Тя спи в застиналия мрамор
сред заплашителната тишина и несигурността
където думите на поет едва ли
ще смогнат да я създадат повторно
Ти бродиш по крайбрежието на това море
и си повтаряш диви песни
отпреди множество години
и търсиш заклинателната формула
Словата
като длето вълшебно
под чийто удар би се показало
тъй както ядка от черупката на орех
разголеното чисто нейно тяло
Красива варварски
единствена
неописуема
Венера Беатриче Леда
Жена
Готова за великата човешка обич
