ЙОСИФ ИЛИ ТРАМВАЕН НАРОД
превод: Никола Инджов
ЙОСИФ
или Трамваен народ
(Мъничка трагедия)
Пееше жена в трамвая с оня
тембър на Вахтанг, на Кикабидзе:
- Па айрдрума, па айрдрума лайнер
сякаш па съдбата ми прелита…
Мила моя, родна и нетрезва,
сибирячка коренна, землячка.
Продавачка? Медсестра? Доячка?
От душа съставена и от сърце.
Как на парфюмерии вонеше.
Как лъщеше от бижутерии.
Как се силеше да преповтори
милата, акцента му грузински,
баритона кадифен и оня
тембър на Вахтанг, на Кикабидзе.
Аз не се стърпях. Аз й отвърнах
с тембъра прославен на Кобзон:
“Артилеристи, Сталин повели!”,
“Наздраве за родината и Сталин!”,
“Нас отгледа ни Сталин”…
С глас държавен аз изпях три песни.
Мощно ги изпях. И замълчах.
Целият трамвай замря. Дочу се
как бръмчат над хората мушици
в тихото пространство на трамвая
и щурмуват мътните прозорци.
Щом достигнах моята си спирка,
щом врата разтвори се свободно,
слязох от трамвая най-спокойно
и поех аз накъдето трябва,
слях се със световното пространство,
а трамвайният народ взриви се
с неочакван, силен, страстен вопъл:
- О, върни се, наш любими Йосиф,
Ти кому нас, бедните, остави?
Йосиф наш, прекрасен, ненагледен,
наш велик и мъдър, гениален,
далновиден, скромен, татко наш!
Аз, естествено, дочух тоз вопъл,
но реших да му не отговарям.
Пък и предполагах, че народът
на трамвая страстно и високо
от световното пространство вика
мене не, а друг един Йосиф.
(Мене да повика и Кобзон
нямаше народът там резон).
А трамваят си пое маршрута,
дълъг и безкраен, кръг след кръг,
дълъг и безкраен - ден след ден…
И звучеше във трамвая песен,
песен пееше жена със оня
тембър на Вахтанг, на Кикабидзе.
Не подпяваше й вече никой,
приглуши трамвайният народ
своя силен, своя страстен вопъл,
и пътуваше си тихо-тихо
целокупният народ смълчан.
Повече с трамваи не пътувам,
предпочитам пеш да се придвижвам.
А пък самолетът белоснежен
небесата пори пак, понесъл
не трамваен, друг един народ…
—————————–
ОТГОВОР
Поет съм аз и руски патриот,
не някакъв ръждясал винт държавен,
не ми върви да се откажа от
Давид Самойлов и от Окуджава.
Да, съм еднообразен, съм открит,
съм пристрастен, не мога друг да стана.
А Межиров в Америка се скри,
макар че в моята душа остана.
Пред фронтоваците аз имам дълг,
тъй съм възпитан и с крилата фраза
вина не търся в тях, не бих могъл,
със своята вина съм се наказал.
Рубцов, Куняев, Юрий Кузнецов
са ми по-близки. Ако знаменити
предци предават ни със благослов,
то ние не предаваме предците.
—————————–
***
Че бил съм, казват, елитарен,
и че съм пишел непонятно,
пък аз съм просто чист татарин
с потаен примес вероятно.
Току ме вземат за евреин,
защото съм с библейско име.
В ответ аз искрено се смея:
във нашенския Трети Рим е
такава смелост да живея!
Избръснат, спретнат и с охота
като японец да работя.
Нахлузя ли каскет - арменец,
без малко гражданин съветски!
Бащи едва ли, ала в мене
се вглеждат майки и съседки.
Красив съм като лимузина,
от новия чепик сияя,
вървя в компания с грузина.
Или в покрит пазар се шляя.
А там - ту Медина, ту Мека!
Там припознаха в мен узбека,
навярно себе си познали.
И не на жмичка си играя,
а времето протрил накрая,
аз мога да съзра в тъмата
света подземен на Сарая*
и нов да вдигна над земята!
Дори поет да стана, божем,
и да умра, ако лъготя,
че всичко можем. И не можем
да вдигнем сгърбените твари,
изпаднали и от живота
под естетически товари,
заврели зурли в дупка миша.
В от бог забравено пространство
сражавам се със постоянство.
И затова на руски пиша!
—————————–
*Сарай: Дворец, който допреди няколко века е съществувал по долното течение на Волга.
—————————–
***
Да отидем, където смрази
и последните листи зъл вихър,
а премръзналите брези
в синевата не се въплътиха.
Оскрежените стълбове там
се превръщат в гора мразовита.
- От съдбата не се бяга, знам…
- Виж, разтвориха се вратите
Бягаш или не бягаш - ще трай
тук народът със хладните взори.
Над оградата - кучешки лай. И
свободата ще те затвори…
—————————–
***
Дори земята с грохот адски
издънила в среднощен час,
по пътя на трамвая градски
минаваше военна част.
На страховитите ракети
с нахлузени покривала,
луна - отломка от планети,
светлинна сейваше мъгла.
Народът спеше, без да знае
защо така през пролетта
във сънищата му витае
тътнеж и пада тъмнота.
—————————–
СЛАВЕЙ
На бунището пустинно
за ръждив метал,
по смълчаната бърчина
славей е запял.
През промяната огромна,
я го гледай ти,
в пустошта желязоломна
птиченце трепти.
Как попадна тука, мили?
Кой довя те тук?
Не ти стигнаха гори ли?
Или пък напук?
Е, какво пък, братко беден,
пей, не спирай ти!
Аз живея с тебе редом.
Пей и ми прости.
ЙОСИФ
или Трамвайный народ
(Маленькая трагедия)
Пела песню женщина в трамвае
Голосом Вахтанга Кикабидзе:
- Па аырадрому, па аырадрому
Лайныр прабэжал, как па судьбэ…
Милая, нетрезвая, родная.
Коренная наша сибирячка.
Продавщица? Штукатур? Доярка?
Из души и сердца состояла.
Запахом духов шибала шибко.
Бижутерией сверкала ярко.
Как она, бедняжка, надсаждалась,
Чтоб изобразить акцент грузинский,
Бархатный душевный баритон
Славного красивого Вахтанга!
Я не выдержал! Я ей ответил!
Я ответил голосом Кобзона.
“Артиллеристы, Сталин дал приказ!”
“Выпьем за Родину, выпьем за Сталина!”
“Нас вырастил Сталин”.
Спел державным голосом три песни.
Громко спел. И тихо замолчал.
Замерли в трамвае пассажиры.
Стало слышно, как летают мухи
Сквозь пространство тихого трамвая
И штурмуют стекла понапрасну.
Тут моя приспела остановка.
Распахнулись двери на свободу.
Я спокойно вышел из трамвая.
И пошел туда, куда мне надо.
И в пространстве мира растворился
(А народ трамвая вдруг взорвался
Криком небывало громким, страстным:
- О, вернись любимый наш Иосиф!
Наш Иосиф ясный и прекрасный!
На кого ты бедных нас покинул?!
Наш великий, мудрый, гениальный,
Дальновидный, скромный и родной!
Я конечно, слышал эти крики.
Но решил на них не откликаться.
Потому что я предполагал.
Что народ трамвая страстно, громко
Из пространства мира вызывает
Не меня. Иосифа другого.
(Звать в трамвай меня или Кобзона
У народа не было резона).
А трамвай поехал по маршруту.
Бесконечно долго - круг за кругом.
Бесконечно долго - год за годом.
И все время в нем звучала, песня.
Пела песню женщина в трамвае
Голосом Вахтанга Кикабидзе.
Ей никто уже не отвечал.
И народ трамвая не взрывался
Криком небывало громким, страстным
Весь народ трамвая тихо-тихо
Ехал-ехал и молчал-молчал.
Я в трамвай тот больше не садился.
Я пешком ходить предпочитаю.
А красивый белоснежный лайнер
В небесах летит, неся во чреве
Не трамвайный, а другой народ.
—————————–
ОТВЕТ
Я сам поэт и русский патриот.
Не ржавый и надежный винт державы.
Негоже мне отказываться от
Самойлова и Окуджавы.
Да, я однообразен и убог
В пристрастиях. Иным быть не пытался.
А Межиров в Америку убег.
Но он в душе моей остался.
Перед фронтовиками я в долгу.
Воспитан так. И фразочкой крылатой
Я их вину измерить не могу.
Живу во всем сам виноватый.
Рубцов, Куняев, Юрий Кузнецов
Мне ближе вышеназванных. И все же
Отцы пусть предадут. А нам негоже.
Негоже предавать отцов.
—————————–
***
Сказали мне: ты элитарен,
Стихи твои не всем понятны.
А я всего-то лишь татарин
Хотя сомненья вероятны
То примут вдруг за иудея
Поскольку позволяет имя
А я им говорю, балдея:
Какая смелая идея -
Жить в наше время, в Третьем Риме!
Могу работать и японцем,
Светя щекой, облитой солнцем!
Надену кепку - армянин,
Почти советский гражданин!
Не нравлюсь папам, нравлюсь мамам.
И даже незамужним дамам!
Когда, красив, как лимузин,
В сиянье собственных ботинок,
Иду в толпе друзей-грузин.
Или иду на крытый рынок,
А он - Медина или Мекка.
Я там стою с лицом узбека,
Как персонаж своих картинок
И вовсе в прятки не играя,
А толщу времени стирая,
Могу в земле, от соли душной,
Открыть подземный свет Сарая*
И выстроить Дворец Воздушный
По воле божьей став пиитом,
Погибну я, когда солгу:
Я все могу! И не могу
Освобождать забитых бытом,
Склоненных рылом над корытом
От эстетической нагрузки
В Пространстве, Господом забытом
Я - каждый день в бою открытом,
Поэтому пишу по-русски.
—————————–
***
Ты захочешь туда, где мороз
Отбирает последние листья
И проталины белых берез
Не смогли в синеву воплотиться
И ажурные стонут столбы,
Словно в них воплотилась природа.
- Ну, куда ты бежишь от судьбы?
- Хоть куда, распахнулись ворота
Убегай или не убегай,
Не поймут в самой гуще народа.
Над оградой прокатится лай
И стенами окружит свобода.
—————————–
***
Однажды ночью, пыль вздымая
И полня гулом грудь земли
По городским путям трамвая
Колеса армии прошли
Они везли в чехлах тяжелых
Тела заоблачных ракет
Луна - Земли большой осколок,
Бросала сумеречный свет
А люди спали и не знали
Откуда посреди весны
Им прямо в уши грохотали
Наполненные тьмою сны.
—————————–
СОЛОВЕЙ
Соловей свистит на свалке,
Где железный лом.
По оглохшей ржавой балке
Серым бьет крылом.
Коренного перелома
Времена… Смотри,
Перестук металлолома
Как попал туда ты, милый?
Ветром занесло?
Или веток не хватило?
Или всем назло?
Что же, брат родной, порадуй,
Не смолкай! Свисти!
Я живу с тобою рядом
Ты меня прости
