Робер Вивие

превод: Марко Марков

Към какво се стреми всичко живо,
знае, листи, всяка жилчица ваша.
Когато заспят във време млечно
съмненията на вятъра,
вие изпращате вест на любовта,
додето ангел безмълвен не ви пожъне.

Но в човека
пролетта ще се роди трудно.
Нали навсякъде го чакат кръстопътища
и не една съдба в душата му.

Ще дойдеш ли при мен, о, младост,
съвършена като сърцето
на върбата сребриста?