Робер Вивие

Робер Вивие (Robert Vivier), белгийски поет и прозаик, е роден през 1898 г. Учи романски езици и литература. Първата си стихосбирка публикува през 1913 г. Със стипендия отива в Париж, където защитава докторска дисертация за Шарл Бодлер (1929). Професор по италианска и френска литература в университета на Лиеж (1929). Преподава три години в Сорбоната като гостуващ професор. Автор на сборниците с поезия „Неясен път” (1921), „Селски цигулар” (1924), „Заключеното чудо” (1939), „Да се удивляваш на битието” (1977); романите „Не” (1931), „Избави ни от лукавия” (1936), „Безполезни мерки” (1946); автобиографичната проза „Изгубената тетрадка” (1962). Член на Кралската академия за френски език и литература на Белгия (1950-1989). Творчеството му включва поезия, романи, творби за деца, есета, статии, преводи и др. Пише на френски. Умира на 95 г. през 1989 г.


Публикации:


Поезия:

ПРОЛЕТТА НА ЧОВЕКА/ превод: Марко Марков/ брой 42 юли 2012