Балинт Балаши

превод: Йордан Стратиев

О, кажете, нима
има в тази земя
по-голяма отрада
от граничния край,
дето в бистрия май
пее птицата млада,
де росата блести,
и жребецът лети
сред просторна ливада?

Там другарите бдят
край опасния път,
от омраза обзети,
или някой герой
сам се хвърля във бой
на врага в редовете,
и, макар и ранен,
той избягва от плен
и в юначество свети.

Със издигнат маждрак,
до юнака юнак,
на чело на войската,
те препускат напред
и оглеждат навред,
и плющят знамената.
И блестят като жар -
сабя, конски чулгар,
и на шлема перата.

Щом изникне врагът -
боен вик нададат,
и без страх полетяват.
И от подлия враг
смело родния праг
в тежък бой отстояват.
Черни кърви текат,
и юнашки те мрат,
но накрай - побеждават.

И потънали в прах,
със конете под тях,
щом засвири тръбата,
зажадняли покой,
след упорния бой,
на нощта в тишината
часовите пак бдят,
а юнаците спят
крепък сън до зората.

Тъй открай и до днес,
те за слава и чест
до един са радели.
И в юначен набег
във полето далек
на конете си смели,
като бързи стрели,
като горди орли,
неведнъж са летели.

Тук те ширят криле
сред безкрайно поле
и сред гъста дъбрава,
там пък зорко следят
край пътеки и път -
дали враг се задава.
Тук сред жажда и зной
за победния бой
стягат броня корава.

И достойно и с чест
носят сабите днес,
врагове що са секли.
Но на шир и надлъж
и от тях неведнъж
черни кърви са текли.
И от тяхната плът
лешоядът, вълкът
са се хранили, негли.

О, вий смели момци,
увенчани с венци,
ненадминати войни!
Нека екнат навред
по широкия свет
ваште подвизи бойни.
Нека вечна хвала
краси ваште дела,
граничари достойни!