Балинт Балаши (Balassi Balint, 20. 10. 1554, замъка Зойом, сега Зволен в Словакия - 30. 05. 1594, Естергом) е унгарски военачалник, поет, преводач. Роден в родовия замък на дворяни-калвинисти. Баща му Янош Балаши, избягал в Полша по подозрение в антихабсбургски заговор, е известен като военачалник, отличил се в борбата срещу турците и широко образован човек. Получава отлично образование. Владее осем езика (немски, латински, словашки, хърватски, румънски, турски, полски, италиански). Има сведения, че са му познати испански, френски и цигански език. Пише на унгарски, словашки и турски. Отначало учи една година науки и немски език в Нюрнберг (1565), после е възпитаван от протестантския проповедник Петер Борнемис (1535-1584). Когато е на 15 г. баща му избягва от затвора, където е хвърлен от император Максимилиан ІІ, и двамата - бащата и синът - заминават за Полша, където бъдещият поет посещава Ягелонския университет. След като загубва състоянието си, постъпва на военна служба. През 1575 г. участва в иницииран от Хабсбургите поход срещу съюзника и васал на Портата, Трансилванското княжество. Пленен от владетеля на Трансилвания Ищван (Стефан) Батори, който се отнася милостиво с поета. В Алба Юлия Балаши се присъединява към кръга на полско-унгарски хуманисти. В началото на 1576 г. Батори е избран за крал на Полша, поетът го придружава заедно с двора в Краков. Върнал се в родината си след смъртта на баща си след малко повече от година престой в Краков, Балаши е принуден два пъти да бяга от владенията на Хабсбургите в Полша. През 1586 г. приема католицизма. Загива от турско оръдие при обсадата на завладения от турците Естергом. Създател на унгарската лирика. Автор на духовна поезия, патриотични и военни песни, любовна лирика: „канцониере” - стихове към „Юлия” (омъжената за феодал Анна Лошонци). Поезията му е близка до народната песен. В творчеството си възпява войнишкия живот, храбростта и защитата на родината. Създател на нови форми в унгарската поезия.

Публикации:

Поезия:

ВЪЗХВАЛА НА ГРАНИЧАРИТЕ/ превод: Йордан Стратиев/ брой 42 юли 2012

АКО СРЕЩНА ЮЛИЯ, ТАКА ЩЕ Я ПОЗДРАВЯ/ превод: Иванка Павлова/ брой 92 февруари 2017

В ЛЮБОВТА Е ВЕЧНОТО И ТРАЙНОТО/ превод: Нино Николов/ брой 147 април 2022